Гласувайте според собствените си убеждения, а не според модата
Коментар на Теодор Караколев
Три неща имам да кажа за предстоящите избори, преди да почнем да размишляваме дълго и да се занимавам с действително смислени неща:
1. За популизма: Популизъм не е няква фраза, дето се рее ей така и никой не може да обясни какво е, или пък обянението му е „тези, които най-силно соча с пръст, че са популисти“. Популисти са тези, които може да говорят, но нищо не казват. Например, като някой излезе и каже „Аз искам мир!“, или „Аз съм в политиката, защото всички трябва да живеят по-добре“ или нещо в тоя дух, значи е популист. Как се разпознава?
Истинската политика е битка на идеи. Тоест ако аз кажа Х, другия човек да каже анти-Х, и да дебатираме, или народът да гласувам. Ако аз кажа „Аз искам мир“, никой отсреща няма да каже „Аз не искам мир!“, поне не и в днешните избори. Не стоим пред такъв избор, а и това е само пример. Просто се замисляйте, когато четете политичексите послания – казва ли ви този отсреща реална политика или просто говори красоти, за да ви се хареса.
И всъщност лошото в популизма е, че нищо не ви се казва. Избираме поредния човек, който обещава мир, но нямаме представа как иска да го постигне – с повече клякане пред големия и лош, с повече размахване на пръст пред големия лош, с приятелска или агресивна дипломация и тн.
2. За демокрацията: В последните дни си мисля, че феноменът shy voter е много тъжен. Когато общественото мнение е формирало такава среда, в която да те е срам да признаеш, че си гласувал за А или Б, законен кандидат, значи нещо е много кофти, демокрацията е скофтена, и трябва да се крием, а не да си казваме истинските идеи и истинската представа за света. Вотът, разбира се, трябва да е анонимен, не става дума за това.
Идеята е, че човек трябва да гласува според своите собствени убеждения, а не според нагласите на обществото за А или Б. Това е цялата идея, събираме се, гласуваме и, ако няма някакви ултра крайности, правим компромис и се съгласяваме. Има проблеми с тази система, разбира се, и моите политически виждания са такива, че компромисите, които малцинствата да правят, заради гласа на мнозинството трябва да са колкото се може по-малко, но това пак е избор на мнозинството, нали, уви. Но гласувайте, според собствените си убеждения, а не според „модата“.
3. Конкретно за евроизборите: Гласуваме на европейски избори, и в този смисъл гласовете за местни партии са по-скоро събиране на енергия за местния вот в края на годинта. Всеки кандидат е в дадена листа, повече или по-малко е член на групата (или не е), която го е издигнала, но накрая ще стигне в някоя група в Европарламента. Така че, донякъде, ако се чудите кой кандидат или наша партия за какво се борят в Европейската политика, може да видите на европейско ниво къде се позиционират.
Така че, гласувайте. Или недейте. Ваша работа.
